Преди няколко години в Монтанско се заговори за изграждане на завод за производство на дизелово гориво от различни маслодайни култури, като в основата на технологията стоеше зимната рапица. Нещо повече - Областната служба за съвети в земеделието след редица проведени срещи организира и показна сеитба на рапица в землището на село Сталийска махала, община Лом. Бяха засети общо 5000 дка.

Междувременно в град Брусарци беше изградена пилотна инсталация за производство на биодизел, която е на софийска фирма и работи и в момента. Но повече подробности за нейната работа не станаха известни нито на обществото, нито пък на земеделските производители в региона. Проектът за изграждане на завод за биодизел край Лом беше прекъснат със смъртта на чуждестранния инвеститор. Земеделските производители от региона забравиха за рапицата. За цялото това време горивото за дизеловите машини поскъпна от един на близо два лева. А както съобщава в обширна статия в. "Български фермер" в броя си от миналата седмица, в община Димово вече работи модерен завод за биогориво и колективът се стреми към създаване на непрекъснат производствен процес.

Полученото гориво е наистина екологически чисто, изгаря без вредни остатъци и преди всичко не отделя сяра или нейните съединения. Изпитанията са направени в една от най-добрите австрийски лаборатории за тестване на горива. Цялостният производствен цикъл дава възможност на няколко бизнесмени от района, както и средни и дребни производители да преминат на утвърдени договорни отношения със завода, с гарантирано изкупуване на суровините, за авансово подпомагане - предимно чрез торове и семена, а дори и с обработка на площите.

Конкретната цел е да се надскочат с добив от 400 кг от декар досегашните 300-400 кг от декар. Към това преди всичко са съсредоточени и интересите на фермерите, които главно искат да получат по-евтино гориво. Но ползата не е само от горивото. При добива на масления извлек остава около 30 процента кюспе и огромни количества люспи, които не се оползотворяват. А кюспето може да даде тласък на животновъдството в района. Но най-голямата полза е, че се връщат отново към живот изоставените земи.

Само за тази година в Димовско са почистени и изорани дълбоко около 20 000 дка. Тази тенденция ще се развива, за да се отглежда слънчоглед и рапица. Защото суровината за завода не достига. Купува се рапица от Варна и Бургас, дори се заявява внос от Румъния. Още е рано, но ще се търсят и условия за преработка на суровина на ишлеме. А това ще гарантира развитието на механизацията и транспорта. Така пазарните възможности за реализацията производството на фермерите стават почти сто процента, а това ще помогне за модернизация и развитие на земеделието в този край.

Със създадените нови проекти за получаване на биодизелово гориво в Северозападна България се очертава нуждата от около 2 млн. декара обработваема земя, за да се затвори веригата на потребност от суровина за растителното гориво, което се смята за енергийното бъдеще на планетата. С неколцина фермери от Монтанско коментирахме какво трябва да е тяхното поведение по казаното дотук. Отговориха, че проблемът трябва да бъде проучен, да се изградят сдружения на производителите, но това едва ли ще стане лесно. Ще им трябва помощ. Защото първоначалният неуспех е равносилен на отказване дори и от нещо добро. /Монт-прес