Белтъчният проблем в световен мащаб налага да се търсят нови източници на протеин.

Много страни в Европа и Канада увеличиха собственото си производство на протеин, разширявайки площите на различни култури - грах, бакла, рапица и др., за да намалят зависимостта на животновъдството от внос на скъпи белтъчни фуражи, какъвто е соевият шрот.

В началото на 80-те години на XX в. в световната селекция при рапицата се утвърдиха двунулевият тип сортове, които са без анти-хранителни съставки в маслото и с много ниско съдържание на глюкозинолати в шрота.

През 1975 г. в Канада, където най-напред бяха създадени безеруковите и нискоглюкозинолатните сортове рапица, за да бъдат различавани от старите (традиционни) сортове, беше въведен терминът канола. Пред всички рапични продукти, получавани от новите селекционни поколения рапица, отговарящи на критериите за двунулев тип, се поставя определението канолни - канолни рапични семена, канолно масло, канолен шрот. Малко по-късно този термин се наложи и в борсовата търговия при рапичните маслодайни продукти (семена, масло, шрот).

Морфо-биологично (ботанически) старите и новите сортове рапица не се различават. Следователно терминът канола като по-кратък и същевременно даващ достатъчно ясна представа за качествено разграничаване на старите от новите сортове рапица ще помогне на производители и потребители да използват по-кратка, но същевременно достатъчно поточна терминология за качество при маслодайната рапица.

Канолното рапично масло е нов тип хранително масло с мастно-киселинен състав, близък до този на фъстъченото.

Стопански интерес представляват зелената маса и семената на рапицата. Използвани като сочен фураж рано напролет, те удължават зеления конвейер повече от 2 седмици (в сравнение с репкото) и се получава 10-15% по-висок общ добив на суров протеин от единица площ. Позволяват да се удвои всекидневната дажба на животните. При неполивни условия добивите са от 3 до 5 т на декар, а при поливни площи - от 6 до 9 т свежа маса. Достига коситбена зрялост през втората половина на април.

Какво съдържа канолата?

Рапичните семена съдържат от 40 до 46% хранително масло и 22-27% суров протеин. Средните добиви в зависимост от прилаганата агротехника са от 160 до 270 кг семена на декар.

Несъмнено най-важният фактор, допринесъл за увеличеното използване на рапичния шрот в дажбите на всички видове животни, е въвеждането на канолните рапични сортове.

Протеини и аминокиселини

В зависимост от сорта, от който е получен канолният шрот, съдържанието на протеин варира от 36 до 39%. Аминокиселинното съдържание на канолните шротове се сравнява благоприятно с това на соевия шрот. Той съдържа повече лизин и по-малко метионин и цистин. Многобройните изследвания в Канада и Европа са показали, че реалното съдържание на лизин в канолните шротове е с около 10% по-ниско, отколкото в соевия шрот. Като последствие тези богати на протеин фуражи показват склонност към взаимно допълване при съвместното използване в дажбите на животните.

Сурови влакнини

Съдържанието на сурови влакнини в канолния рапичен шрот е по-високо, от колкото това на соевия шрот. Макар и да се полагат големи усилия за намаляване на съдържанието на влакнини в канолния шрот чрез олющване или селекционни методи, все още не са утвърдени канолни сортове рапица с тънка обвивка (условно наречени тринулев тип). Докато се намери подходящо решение, препоръчва се фуражопреработвателите да се задоволяват с дози и количество за използване на канолен шрот в дажбите на различни животни (съответно и птици), посочени в сегашната публикация.

Минерално и витаминно съдържание

Канолният рапичен шрот е по-богат на минерални вещества, отколкото соевият.

Въпреки по-слабото усвояване на минералните вещества от канолния шрот спрямо соевия канолният шрот е по-добър източник на усвоим калций, желязо, манган, фосфор, селен и магнезий.

Глюкозинолатите в канолния рапичен шрот са от 0,25 до 0,40 мкМ/г шрот, докато в старите рапични сортове беше от 300 до 400 мкМ/г шрот. Това минимално глюкозинолатно наличие у канолните шротове практически не предизвиква уголемяване на щитовидната жлеза и слабо влияе върху преминаването на йод в яйцата и млякото, което практически няма значение за животните и птиците.

Енергия

Данните показват, че енергийните стойности на канолния рапичен шрот е най-висок при свинете, след това - при говедата, и най-нисък - при птиците.

В Канада, Швейцария, Германия и други европейски страни се полагат усилия за произвеждане на канолен рапичен шрот с обменна енергия, близка до тази на соевия шрот. Използват се два подхода: отстраняване на част от люспите преди или след обработката и създаване на сортове с жълти семена, при които люспата е по-тънка, отколкото при сортовете с кафяви семена.

Канолен рапичен шрот в дажбите на бройлери

Включването на 20-25% канолен шрот вместо соев в смеската няма отрицателното влияние върху интензивността на растежа и оползотворяването на фуражи при 4-или 8-седмична възраст на пилета.

Наши изследвания, извършени в Тракийския университет в Стара Загора с канолен рапичен експелер, заместващ до 10% от соевия шрот в дажбите на бройлери, са дали еднакви показатели с тези на контролата, хранени със соев шрот.

При стокови носачки и разплодни кокошки. Обобщените опити от 9 научноизследователски центъра в Канада, Германия и Франция показали, че най-много (10%) канолен шрот може да се включи в дажбите за носачки, като се стига до добри показатели за носливост, оползотворяване на фуражи и едрина на яйцата и до ниска смъртност. Дори използването на 15% канолен шрот се оказало приемливо от гледна точка на носливостта и оползотворяването на храната.

Канолен рапичен шрот в дажбите на свине

Всички възрастови групи с апетит консумират дажбите, съдържащи канолен шрот. При свинете средната протеинова смилаемост на канолния шрот е 80%, а аминоки-селинното съдържание в същия шрот е подобно на това на соевия шрот. фактът, че протеинът на канолния шрот е средно с 10% по-малко лизин и по-високо съдържание на сяра-съдържащи аминокиселини в сравнение със соевия шрот показва, че тези две протеинови добавки взаимно се допълват, когато се използват съвместно в дажбите.

Препоръчваното количество за използване на канолен рапичен шрот в дажбите за различни групи свине са: в стартерни смески - 12%; в смеските за растеж (от 20 до 60 кг) -14%; при разплодни свине - до 12 процента.

Канолен рапичен шрот в дажбите на говеда за месо и мляко

Канолният шрот е подходящ източник на протеин за говеда за месо и за мляко. Опитните данни подкрепят заключението, че на различните типове говеда може да се дава следното количество канолен шрот: телета - 20% от дажбата; крави за мляко - 25% от концентрираната смеска; говеда за месо - 20 процента.

Канолният рапичен шрот е ценен високо-белтъчен фураж, приеман с апетит от всички видове животни и птици. Високата зоотехническа стойност на канолния шрот, съчетана с близо 40% по-ниската цена с тази на соевия шрот, е предпоставка за производството на животинска продукция с ниска себестойност и добра пазарна конкурентоспособност.